Park4Pets
Влез · Регистрирай се  
Последни събития
21.12 Купете красивият благотворителен календар на dailapa.dog.bg

13.12 Благотворителен календар в помощ на децата с онкологични заболявания

01.10 Две събития по повод четвърти октомври - световен ден за защита на животните

13.07 Съвместна пресконференция на тема: Защо Комисията по правни въпроси в НС отново не прие законопроектите за инкриминиране на особената жестокост към животните в България?

28.06 До края на седмицата „Четири лапи” ще кастрират бездомни животни в Златоград

Последна обява
Тип: Подарявам
Категория: Куче
Заглавие: Плюшената Бони търси стопани
Пол: Момиче

Приятели

Velvet Heart kennel - Chinese Shar-Pei

dog.bg форум

БЕЗДОМ.инфо

Първи Български Зоопортал

Български Нюфаундленд Клуб "ТОП НЮФ"

Сдружение "Приятели на котката"

  Ресурси > Общи статии > Два повода в ръката

Излизаме внимателно – аз и те. Двата повода в едната ръка. Кучетата плътно до крака ми, оглеждам площадката пред асансьора. Хора всякакви. Някои гледат зло и през зъби ругаят мръсните кучища. Някои пищят и ръкомахат. Някои искрено се радват на четирилапата ми компания. Но ние си внимаваме. Профилактично.

На улицата винаги завиваме надясно. На другата страна е пазарчето. Сергии, неугледни бараки и... пет-шест одърпани кучета. Не обичат домашните. Пазят територия. Пазят остатъците от сандвич, гнилите зеленчуци, картонените кашони, в които се крият от вятъра. Някак не попадат пред погледите на екослужбите и все остават некастрирани. Крият ги продавачите на сергии – пазели им стоката. Пазачи! Затова от време на време някое и друго пале умилява минувачите. Повечето изчезват под гумите на колите или от някоя и друга болест. Едно-две се присъединяват към глутницата. С лай и оголени зъби преследват мотори, коли, хора... Кой е виновен?

Та ние сме надясно. Ама не съвсем, защото иначе попадаме на пазачите на паркинга. Охраната храни няколко едри кучета, а те се отблагодаряват с неистов лай и категорична непоносимост към “чужденци”. Пазят си своята територия. Понякога ги връзват. Рядко. Нали охраняват. Когато се чувстват застрашени – нападат. Кой е виновен?

По алеята минаваме покрай детската площадка. Съвсе-е-ем открая – нямаме друг път до полянката. Двата повода в едната ръка, двете животинки “редом” до крака ми. Можем и да заобиколим, но пред блока една жена “гледа” пет-шест котки и две-три кучета. Изнася им тенджера с храна и я изсипва на площадката до счупената въртележка. Котките бягат със съскане, ако ги завариш докато хапват. Кучовете се хвърлят. Зло. Отчаяно. Пазят си храната. И ние се пазим. Заобикаляме. Покрай детската площадка. Ругая бездомните. Кой е виновен?

Понякога си имаме компания. Първият път коленете ми се разтрепериха. От нищото изскочи питбул. Е, не особено типичен, малко по-висок, но пит. Хвърли се към нас, завъртя опашка. И после ме погледна. Господи, как ме погледна! “Дали нямаш място и за мен? А? И аз ще вървя до крака ти...” Очевидно е бил домашен. Очевидно търсеше стопанина си във всеки човек, повел любимеца си на разходка. Очевидно не намираше пътя към своя дом. И гледаше – виновно, тъжно, питащо, с надежда... Седмица по-късно куцаше. Глутниците го гонят – не приемат чужди. А питът все обикаля и си търси човека. Никога не лае. И никога не напада – няма какво да пази.

Казват, че другият пит напада. Води го възрастна жена. Отдалеч предупреждава – “Заобикаляйте ме, не мога да го удържа, много е лош!” Заобикаляме. Внукът й го гледал за кучешки боеве. Дали слуховете са верни никой не знае, ама белезите не са слухове. Може и да не е бил лош. Но е трябвало да си пази живота. Питбулът ли е виновен?

Нашата полянка се е свила между паркинга, блока и детската площадка. Пускам двете малко да потичат. И гледам с четири очи да не ги подмами долчинката. Която по плана на града трябва да е парк. А иначе е приют за клошари – спят върху кашони и стари одеала, сред остатъци от храна и... други остатъци - от естествените им нужди. За разнообразие зад блока съвестни граждани хвърлят отрова в парчета месо или хляб. Срещу бездомните – кучета ли, хора ли... Не питам кой е виновен. През пътеката играят деца.

Хвърлям въже на четирилапите. Или топка. Учим се да вървят редом и да не се ослушват, когато ги викам. В джоба ми са паспортите им, бележките за регистрация и платен данък, пликчетата. На това му казваме разходка. Нямаме право да сме тук. Трябва да се разхождаме само на определените за целта места. Някой ден може би ще го открием това място – определеното. Поне едно... А днес се промъкваме – между паркинга, отровата, пазарчето, пазачите - двата повода в едната ръка, двете “редом” до коляното ми.

източник: http://www.sivosten.com
Автор: Даниела Панайотова

30.08.2008г.



Последни новини
28.10 Исторически поврат в отношението към котките и кучетата в Европа

29.06 Ново зверство: обесиха куче в София

28.06 В Сърбия се очаква от есента Зоополиция

02.06 Официално откриване на Централна ветеринарна клиника в София

17.05 Кинолози внасят отворено писмо до Столична община

Последни ресурси
19.11 Пътеводител на добрия стопанин - брошура

23.10 Какво да направя, ако стана свидетел на жестокост към животно

14.10 Безплодие при кучето

14.10 Контрацептиви за животните

26.08 Още нещо за паразитите, противопаразитните лекарства и нуждата от навременно обезпаразитяване

Новости на сайта
27.09 "Пауза" на www.PARK4Pets.com

12.08 Раздел "Обяви" вече работи официално, съотвено и регистрцията на нови потребители!

14.08 Park4Pets в Гугъл

Park4Pets © 2008