Park4Pets
Влез · Регистрирай се  
Последни събития
21.12 Купете красивият благотворителен календар на dailapa.dog.bg

13.12 Благотворителен календар в помощ на децата с онкологични заболявания

01.10 Две събития по повод четвърти октомври - световен ден за защита на животните

13.07 Съвместна пресконференция на тема: Защо Комисията по правни въпроси в НС отново не прие законопроектите за инкриминиране на особената жестокост към животните в България?

28.06 До края на седмицата „Четири лапи” ще кастрират бездомни животни в Златоград

Последна обява
Тип: Подарявам
Категория: Куче
Заглавие: Плюшената Бони търси стопани
Пол: Момиче

Приятели

Velvet Heart kennel - Chinese Shar-Pei

dog.bg форум

БЕЗДОМ.инфо

Първи Български Зоопортал

Български Нюфаундленд Клуб "ТОП НЮФ"

Сдружение "Приятели на котката"

  Ресурси > Общи статии > Обичам кучетата. Харесвам и стопаните им. Но защо не си носят найлончета в джоба, когато извеждат любимците си на разходка?

За човека и четирикракия му приятел

Обичам кучетата. Харесвам и стопаните им. Но защо не си носят найлончета в джоба, когато извеждат любимците си на разходка?

Върнах се в София, когато снегът се топеше. Бялото наметало, скрило разбитите плочки на тротоарите, се превръщаше неумолимо в мърлява киша. И на всеки метър в тази киша се разтичаха петна в цялата гама оттенъци на кафявото – консервираните в снега резултати от разходките на софиянци в собствения квартал с домашните си любимци на каишка.

После снегът се стопи, улиците изсъхнаха и замразените индикатори на битовата ни култура се изпариха. Но сутрин и вечер (нашите приятели трябва се разхождат поне два пъти на ден) нови купчинки наторяващо вещество осейват тротоарите.

Не че ги няма и в други градове по света. Дори по най-елегантните улици на Париж се намират. Но рядко. Може би големите глоби ($250 ще платите в Ню Йорк, ако "не ви се занимава с това") отдавна са научили тамошните стопани на опашатковци да си носят пликче в джоба и да не си спестяват навеждането, ако се случи приятелят да си хареса за тоалетна някое дърво на "Шанз Елизе". А може би не могат да издържат на възмутените погледи на минувачите, станали свидетели на този естествен биологичен акт.

Нашите хора са по-държеливи. Обичайна картинка: симпатичен четирикрак приятел се е спрял в съответната приклекнала поза, а на другия край на каишката добре облечен господин или елегантна госпожа гледа разсеяно встрани и бърза да отмине, все едно че няма нищо общо със случилото се.

И следите остават… Те не са от бездомните, защото всяко свободно скитащо се куче ще избере за тази операция по-близко до природата място. Те са от нашите цивилизовани, окъпани и обезбълшени приятели, които ние за по-лесно и по-бързо ограничаваме с разходка по тротоара.

Затова вървим като по минно поле. Забили поглед в краката си, внимавайки да не нацелим това, което после ще се чудим как да изчистим от обувката си. В една от многото издавани книги за позитивно мислене бях чела, че ако стъпиш в "това", не бива да се ядосваш. Просто трябва да си кажеш: "Благодаря ти, Господи, че ме подсещаш да бъда бдителен."

И все пак… Защо трябва да е така? Нима е сложно: найлоново пликче в джоба (облича се на ръката като ръкавица), едно навеждане, захващане (при което пликчето се обръща и "нещото" остава добре опаковано вътре) и пускане в кошчето за боклук... При това съвестта ви остава чиста и тротоарът също.

Обичам кучетата. Харесвам и стопаните им. Смятам, че човек, който не обича животните, не е добър човек. И че отношението към всяко живо същество на планетата е ясен индикатор на качества като отзивчивост, състрадателност, хуманност, духовност.

И аз водя четирикрак на каишка. За мой късмет той не ме излага по улиците – не ги брои за тоалетна и докато не остане насаме под храстите в градинката, не се сеща за този момент от функционирането на всеки жив организъм.

Но всичко се случва. Тази сутрин и Тери приседна до едно дърво. В резултат няколко кафяви топчета останаха на тротоара. Извадих найлончето от джоба си, прибрах ги и тържествено ги понесох към близката кофа.

"Благодаря ви" – прозвуча глас зад гърба ми. Обърнах се изненадана.

"Благодаря, че го прибрахте" – поясни непозната жена, тръгнала с мъжа си и детето си към пързалката.

"О, мисля, че е задължително" – отвърнах аз, но признавам, стана ми приятно от похвалата.

автор: Вера Генова
снимка:
Градски вестник
източник: Градски вестник



27.02.2009г.



Последни новини
28.10 Исторически поврат в отношението към котките и кучетата в Европа

29.06 Ново зверство: обесиха куче в София

28.06 В Сърбия се очаква от есента Зоополиция

02.06 Официално откриване на Централна ветеринарна клиника в София

17.05 Кинолози внасят отворено писмо до Столична община

Последни ресурси
19.11 Пътеводител на добрия стопанин - брошура

23.10 Какво да направя, ако стана свидетел на жестокост към животно

14.10 Безплодие при кучето

14.10 Контрацептиви за животните

26.08 Още нещо за паразитите, противопаразитните лекарства и нуждата от навременно обезпаразитяване

Новости на сайта
27.09 "Пауза" на www.PARK4Pets.com

12.08 Раздел "Обяви" вече работи официално, съотвено и регистрцията на нови потребители!

14.08 Park4Pets в Гугъл

Park4Pets © 2008