Park4Pets
Login · Register  
Latest events
02.06 In Celebration of UK Animal Week, RSDR are holding a Wet Nose Day on the 9th July 2010

19.04 One pup of tea, please! – Animal Rescue Sofia tea party

07.04 Burrard Lucas Pet Photo Contest

28.10 Втори шанс за дивите животни - нова дарителска кампания на Спасителния център

26.10 4 русенски НПО изготвиха брошурата "Митове и факти"

Last ad
Type: Give for adoption
Category: Dog
Title: Плюшената Бони търси стопани
Sex: Girl

Friends

Velvet Heart kennel - Chinese Shar-Pei

dog.bg форум

БЕЗДОМ.инфо

Първи Български Зоопортал

Български Нюфаундленд Клуб "ТОП НЮФ"

Сдружение "Приятели на котката"

  Resources > Общи статии > Как да изберем най-подходящата порода куче

ДОМАШНОТО КУЧЕ (Canis lupus familiaris)
Как да изберем най-подходящата порода куче

Кучето вече безброй хилядолетия живее редом с човека. Служи му вярно, съпровожда го навсякъде – във военни и мирни походи, помага му при охраната на граници и стада, да залавя престъпници и да открива наркотици или просто живее с него и му се радва, а така успокоява и самите нас.

Кучето е най-разпространения вид животни на земята като притежава изключителната склонност да живее сред хора. Може да се храни както с животинска, така и с растителна храна. Слухът и обонянието на кучетата са достигнали истинско съвършенство - нещо, което рязко ги отличава от другите животни. Зрението им, обаче, е по-слабо развито. Като правило в кучилото се раждат 4-5 и повече малки. Майчинският инстинкт при кучето е изключително силно развит, а грижата за потомството, неговата охрана и защита могат да достигат до самопожертване. Мъжките се отнасят с безразличие, а понякога дори враждебно към малките.

Днес на планетата ни има около 400 породи кучета. Според зоологическата класификация семейство Canidae се разделя на две основни подсемейства: вълкообразни т.е. животни с кръгли зеници (вълк, чакал, фенек) и ли-образни – с продълговата, издължена зеница (рижата и обикновената лисица, полярната лисица и др.).

Глупави кучета няма – просто едни са по-съобразителни, други - не толкова. Бързо усвояват команди. Отдавна е забелязано: колкото по-дълго живее кучето в дом, толкова повече думи разбира. Това качество е особено характерно за кучетата – водачи на слепи. Една жена, дошла на посещение в школата – развъдник в Подмосковието, където се обучават такива кучета, разказа, че нейният починал от старост четириног приятел е знаел повече от 50 маршрута, по които да я преведе. Жената трябвало само да назове един от тях и кучето точно я завеждало на исканото място.

Освен това кучето умее по непостижим начин да разпознава състоянието на човека, неговото настроение. Ако то е добро, кучето се върти наоколо, кани ви за игра като с целия си вид показвa колко се радва да ви види. Но ето, че сте се върнали от работа разстроени, уморени, зли и питомецът ви ви наблюдава отстрани: главата ви е малко наведена, погледът – мрачен, а походката ви – неуверена. И той се отправя към легълцето си и си ляга там с такава тежка въздишка, че просто сърцето ви се къса. Преодолейте лошото си настроение, повикайте кучето и го погалете. Ще видите как то мигновено ще се преобрази, как ще се зарадва на вашия призив: в очите му ще заблестят радостни искрици, гордо ще вдигне глава и ще изпъне тялото си. Радостта му е безкрайна – не някой друг, а любимият му собственик го е повикал! Има за какво да се радва!

Многобройни истории, цели легенди се предават от уста на уста за „странното” свойство на кучешката натура – да намира отдалечения на стотици километри свой дом, да усеща какво става със собственика му. Много малко ни е известно за кучетата. За дългите години съвместен живот между кучето и собственика му се създава някаква приемо-предаваща връзка, която действа само в една посока – от човека към животното. В това няма нищо чудно – та нали вече е доказано свойството на растенията да предават информация на огромно разстояние. Възможно е някога да се научим да разбираме нашите четириноги питомци така, както сега ни разбират те.

Съществува още една загадка – това е любовта на кучето към човека и неговата преданост към стопанина му. Тази любов е безгранична. Кучето обича всички в семейството, но към някой все пак се отнася с повече благоговение. Като правило този „някой” е по-строг с него, но винаги справедлив. Може би кучето счита всички членове на семейството за една глутница и избира кой е нейния водач. А по законите на дивата природа на водача следва да се подчиняват всички. Ако човекът не бие кучето и не е жесток с него, то това е подчинение, така да се каже, от любов. Но какво е удивителното: кучето никога няма да предаде зъл и разпътен стопанин.

Впрочем кучетата особено нежно обичат малките деца. През 73 г. страшното изригване на вулкана Везувий разрушава до основи два града – Помпей и Херкулан – и ги погребва под плътен слой пепел. При разкопките на едно място са намерени два скелета, лежащи един над друг – на дете и куче. Явно в стремежа си да предпази своя малък приятел кучето го е закрило с тялото си. А учените научили името на смелия пазач по запазилия се отпечатък от нашийника, на който е било написано името му – Делта.
Достойно място в сърцата и паметта на американците заема друго куче – това е хъскито Балт. То е водач на впряга, който участва най-дълго в Големия поход на милосърдието към Ном в Аляска. Така са пренесени ваксините срещу дифтерит през 1927 г. В памет на подвига на Балт са издигнати два паметника – единият в самия Ном, а другият – Ню Йорк.

Кучето е одомашнено хищно животно. За изминалите 10 – 15 хиляди години, откакто то е одомашнено, в него са се изменили само психиката и хормоналната система. Въпреки, че кучето се е приспособило към живота си с хората, то все пак е запазило своите специфични потребности като животински вид и е останало, всъщност, вълк. Кучетата могат да изкарат без храна много дни наред, дълго да търпят жажда, но без сън загиват за няколко дни. Те спят много дълбоко, хъркат, сънуват, но и са способни мигновено да се събуждат.От вълка човекът е създал разни кучета – от мъничкия чи-хуа-хуа с тегло не повече от 2 кг до огромния сан бернар, тежък над 70 кг.

От гледна точка на кинологията се различават 4 групи кучета: лупоиди (вълкоподобни), молосоиди, хръткоподобни и бракоиди. Но за практическите цели на ветеринарията е по-важно да се различават трите морфологични типа животни: брахиоморфи (булдози, мопсове и др.), мезоморфи (овчарки, териери и др.) и долихоморфи (борзои и други хрътки).

Пропорциите между частите на тялото и масата на отделните органи зависят от породата на кучето. Например, по типа формиране на горната челюст се различават брахиоцефали (боксери, булдози и др.) и долихоцефали (грейхаунди, борзои и др.). По размерите на тялото и особеностите на скелета се определят гигантски, средни, малки, тип джудже и хиндродистрофни (издължени) породи кучета. Към последния тип принадлежат дакелите, басетите и т.н. Към средните на ръст породи се отнасят кучетата с височина при холката от 40 до 57 см.

Когато имате намерение да вземете куче у дома, трябва да научите колкото е възможно повече за избраната от вас порода - за темперамента и характера на тези кучета, за особеностите при отглеждането им. Вижте само колко информация е необходимо да съберете предварително: Да речем, че сте решили да си вземете ротвайлер. Като достойнства на това куче веднага можем да посочим, че то е добър семеен приятел и страж, надеждно служебно куче. А като очаквани трудности ще посочим, че ротвайлерът се поддава на обучение с добро, но и с авторитет и не е нужно да го връзвате на верига. Освен това не трябва да оценявате кучето само от гледна точка на неговата полезност: тази порода може да охранява, а другата – да търси. По-важното е да помните друго: кучето е част от обкръжаващата ни природа. За да имате дълги и топли взаимоотношения с домашния си любимец, трябва да се отнесете сериозно към избора му. Нека ви ръководи разумът, а не емоциите; помислете точно коя порода куче съотвества на начина ви на живот, жилищни условия, семейни отношения. Но, размишлявайки, не ограничавайте своя избор с кучетата и котките – за някои хора птиците, рибките, зайчетата, влечугите, морските свинчета и хамстерите са по-подходящи спътници, защото изискват по-малко грижи. Трябва да изберете куче с такава големина и екстериор, за което сте сигурни, че можете да осигурите по-нататък нормален, здравословен начин на живот. Не е страшно, ако на първо време неговият външен вид не съответства на идеала ви. Милото същество бързо ще намери път към сърцето ви, а и няма да ви накара да изпитате разочарование. Иначе това се случва достатъчно често. И такива „пишман” собственици много бързо след неудачната покупка се отказват от кучето или след смъртта му никога повече не си взимат друг домашен любимец.

Кучетата са животни, които живеят в глутница. Те се чувстват еднакво добре както във весели, шумни младежки компании, така и с възрастен, спокоен стопанин. Анатомията на повечето кучета предполага големи разходки, въпреки че на дребните породи им е достатъчно и малко пространство за раздвижване.

И така, първо и главно – преди да си вземете куче, помислете с какво свободно място разполагате. Естествено, за по-дребните кучета е по-лесно да се сместят на по-малко място. Между другото мнението, че големите кучета имат нужда от повече място не е вярно – тук става въпрос не за големината на животнити, а за степента на неговата активност. Активните, енергичните кучета (като ретривърите) се чувстват зле в тесни апартаменти, където не могат да потичат и да поиграят. От друга страна датският дог се чувства съвсем добра стига да му осигурявате редовни разходки – той не е много подвижен.

При избора на куче трябва да се имат предвид и физическите сили на бъдещия собственик. Ако с котка и малко кученце може да се справи всяко 10-12 дете и стар човек, то едрото куче (над 65 см при холката) съвсем не е за всеки и е по-добре да не се оставя в ръцете на деца и възрастни хора. Това ще запази здравето и на стопанина, и на кучето. Силата, с която то дърпа, е толкова голяма, че може да събори собственика си и да доведе до счупване на кости. Децата пък в такива случаи инстинктивно пускат кучето и тогава често страда или то самото, или семейният бюджет.

Ако имате деца, игривото и активно куче чудесно ще се впише в начина ви на живот. Коли, голдън ретривър и шелти са подходящи породи кучета, които обикновено прекрасно се разбират с деца, но е добре да помните, че характерните черти на породата са едно, а индивидуалните особености – съвсем друго. Ако сте взели възрастно куче, то най-вероятно вече има някакъв опит в общуването с деца. Помислете и за възрастта на своите деца – малките не умеят да се отнасят внимателно към каквото и когото и да е. Те не са готови да общуват с животните докато да могат да разбират какво е добро и какво е лошо и докато не умеят да контролират движенията си. И на края - не се самозалъгвайте, че детето ще поеме грижите за кучето: почти неизбежно това е задължение на възрастните, най-често на майката. Трябва да бъдете готови за това.

Мнозина се надяват и разчитат на разума и възпитанието на едрия си питомец, но не всеки има физическите сили и волята да възпита такъв гигант. Собственикът на голямо куче трябва да умее морално и физически, но в никакъв случай не чрез побои, да успее да наложи своя безспорен авторитет. Затова размерите на кучето трябва да съответстват на възможностите на стопанина и на всички членове на семейството – от бабата до внучето. В дома ви трябва да цари мирна, спокойна атмосфера, защото при всеки скандал голямото куче незабавно ще вземе нечия страна и тежко и горко на противника му! Известни са трагични случаи дори на смърт от зъбите на кучето на един член на семейството при спор с друг.

По време на разходка голямото куче е обречено през повечето време да е на повод тъй като другите хора се боят от него, а това отслабва и без това слабите (поради липса на достатъчно движение) крайници на кучето. В обществения транспорт то ще привлича погледите на всички, ще пречи на по-нервните, ще заема много място и изобщо най-добре ще е да използвате личен превоз. А това е част от материалната страна при избора на куче. Големите породи изискват големи разходи поне за качествено хранене. Всички едри и гигантски породи са създадени изкуствено. Заради аномалните размери костите и сухожилията не издържат теглото на животното и водят до хронични проблеми на крайниците. Затова е необходимо кученцата от тези породи да се носят на ръце по сатълбите и в двете посоки (ако нямате асансьор), да не им се разрешава да скачат, да се разхождате само на хоризонтални, равни места. По-нататък трябва много старателно да пазите крайниците на кучето от травми и простуди.

Едрите кучета са великолепни, величествени и, разбира, се нужни и полезни. Хората мечтаят за тях по различни причини: или много ги харесват, или им трябва за определена дейност, или домът им има нужда от надежден страж, или собственикът мечтае да участва в състезания по послушание, или просто иска да има в семейството голямо, добродушно куче... НЕ купувайте грамадно, страшно и свирепо куче само защото сте стеснителен и срамежлив и се надявате да се чувствате двуметров смел гигант редом до дърпащата се на повод и нахвърляща се немска овчарка. Не взимайте овчарка и като свръхефективно устройство срещу крадци. Немската овчарка е умно животно, което обича да има свои задължения, Да, тя е вярна и предана, има изключително силен инстинкт за охрана на имуществото и защита на собственика, но не я оставяйте да скучае по цели дни затворена в дома ви. Ровайлерът и доберманът са превъзходни пазачи, но ако искате кучето да бъде и детегледачка, изберете ердел териера или славния и надежден сан бернар. Дребните кучета (до 40 см) лесно понасят живота в апартамент и без вреда за здравето си понасят липсата на движение. Същевременно те могат да бъдат прекрасна компания за игра, за разходка или просто за общуване с деца над 12-13 години и с възрастни хора. Тези кучета са също толкова умни и верни на стопанина си, както и едрите им роднини, но по вина на собствениците си често страдат от тотална липса на възпитание. И ако невъзпитаните добряци предимно пречат сами на себе си, то невъзпитаните „злобарчета” са неудобни за съвместен живот. Такова малко същество става истински деспот у дома. В случай на „непослушание” от страна на собственика им, хапят безмилостно.

Липсата на възпитание разрушава нервната система на кучето – то не умее да се владее и често изпада в истерия, която предизвиква болести на нервната и сърдечно-съдовата система. Невъзпитаното куче не позволява да разрешите и подсригвате козината му, да поддържте ноктите му, а когато се разболее, се противи на лечението, усложнявайки здравословното си състояние. Всичко това може да бъде избегнато, ако се занимават с възпитанието на своя питомец от първия ден на появата му в дома ви, независимо от възрастта му. Помнете за справедливите, сурови закони в глутницата: нейното управление се доверява на особите с най-силна воля и най-остър ум. Анархията води до психическо изтощение и гибелта на глутницата от врагове, стихии и глад...



Малките кученца са необичайно смели (понякога до безразсъдство), те са отлични пазачи (само не им разрешавайте да джафкат и лаят напразно), много са предани на стопанина си. Макар, че често ги наричат презрително „диванни кученца”, и най-малките от тях с възторг ще ви придружават на дълги разходки и са готови да отидат и на край света. С малките кученца няма никакви транспортни проблеми: няма чихуа-хуа или йоркшир териер, който да възразява против пътешествията в обикновена пазарска чанта. Малките кучета са много умни и лесно се поддават на дресировка, а и грижите за козината им са далеч по–малки! В случай, че главата на семейството заяви, че в никакъв случай няма да се появи пред хора с такова дребосъче, не го взимайте насериозно – мъжете често стават истински роби на най-крехките и мънички кученца. Но ако в семейството ви има малки деца, не трябва да взимате миниатюрно куче – може да го възприемат като жива играчка. За такова семейство е препоръчително кучето да е с големината на кокер или мини шнауцер. Изборът е необикновено богат – можете да изберете куче с вскякакъв цвят на козината, гладкокосместо или рошаво. Има и умалени копия на по-едри породи – например, шелтито или той пуделите. При това малките кучета живеят по-дълго от по-едрите си роднини. Много по-лесно е да ги обезпечите с всичко необходимо като питателни вещества. За съжаление, собствениците често прехранват малките кучета, а това води към затлъстяване и съпътстващи го болести на сърдечно-съдовата система, ставите, тежки усложнения при раждане.

Освен конкретните съображения, свързани с начина ви на живот, има и някои общи принципи при избора на подходящо куче. Научете колкото може повече за различните видове и породи кучета, за да изберете тази от тях, която най-добре съответства на живота и условията в дома ви. Подходящо място за това са изложбите на кучета.

Ако сте решили да си вземете малко кученце, подходящата възраст е межди 6 и 8 седмици. Това е критичен период, в който се извършва социализацията на животното сред хората и сред други животни. Избирайте кученцето от здраво кучило. Постарайте се да видите родителите му. В идеалния случай те трябва да бъдат здрави и добре социализирани (да не са страхливи и агресивни). Изберете куче, родено в дом, където е правило доброто хранене, доброто отношение и вниманието към домашните любимци. Не избирайте най-агресивното или най-стеснителното малко от кучилото, търсете кученце с умерен темперамент. Въпреки, че най-малките привличат мнозина бъдещи собственици, трябва да помните, че именно те са склонни впоследствие да създават проблеми с поведението си.

Ако сте решили да избегнете периода на отглеждането и първоначалното обучение на кучета и искате да вземете вече пораснало куче, постарайте се максимално добре да разузнаете неговото минало. Това е важно, защото възрастните кучета (както и хората) могат да носят със себе си солиден „багаж” т.е. личен опит. За много такива кчуета се търсят нови собственици именно поради сериозни проблеми с поведението, които не се проявяват преди кучето да е свикнало с новия си дом. Внимателно наблюдавайте своя евентуален питомец - убедете се, че той се отнася дружелюбно към всички членове на семейството ви. Изяснете дали кучето има някакво възпитание. Помислете и за пола му. Като цяло мъжките създават повече проблеми от женските. Мъжките от повечето породи са по-агресивни, а, освен това, са склонни да маркират територията си, Впрочем, недоразумения на тема имуществени и териториални претенции могат да се случат и с представители и на двата пола. И мъжките, и женските кучета могат да се превърнат в превъзходни пазачи. Постарайте се да се договорите за някакъв изпитателен период, преди да вземете окончателно решение след няколко седмици. Приютите, а и частните собственици с готовност взимат кучето обратно, ако нещо не е наред (стига искрено да са заинтересовани то да намери нов подходящ собственик).

Всяка порода има свои психически характеристики, за които собственикът трябва да знае предварително, ако иска сам да възпитава и обучава кучето си. Но, освен тях, съществуват и индивидуални особености, от които зависи метода и успеха на обучение на всяко куче. Как може да се определи характерът на кучето? Методът за изясняване на типа характер се свежда до проверка на реакцията на опасност, като специално се имитира нападение. Същия метод ползват и съдиите – кинолози на изложби, но към проверката на опасност се добавя и оценката на други реакции – например, на контакта на кучето с хора и с други кучета. Въз основа на такива проверки кучетата могат да се разделят на уравновесени, флегматични, добродушни, злобни, агресивни, страхливи и с неустойчива психика.
Уравновесеният тип поведение на кучето е най-разпространен при всички породи. Такова куче обръща внимание на всичко, което става наоколо, нищо не се изплъзва от вниманието му. То оценява ситуацията и реагира по подходящ начин. Реакцията на такова куче е винаги адекватна. Ако към него са замахнали, то трябва да обурне по-голямо внимание на нападателя и да изчака как ще се развият събитията. Пред заплахата от нападение кучето с уравновесен тип поведение ще отстъпи назад, но няма да избяга и няма да се нахвърли върху нападателя докато заплахата за него и за собственика му не стане твърде голяма.
Флегматичните кучета реагират на заплаха по същия начин, както и уравновесените, но при тях степента на заплаха трябва да е по-голяма.
Добродушното куче ще се постарае да обърне всичко на шега и не би проявило агресия. Ако заплахата започне да й досажда, тя просто ще я отмине.
Злобните кучета реагират на заплахата веднага, особено ако тя се повтори. Те посрещат нападателя с ръмжене и свиреп поглед. Обикновено злобното куче рядко лае, с изключение на случаите, когато поводът или оградата му пречат да нападне неприятеля.
Агресивното куче може да нападне без видими причини и без предупрежение минаващия наблизо човек или животно.
Страхливото куче ще избяга от заплахата, подвило опашка, като се откъсне от стопанина си, сякаш не вярва и на него. Случва се такова куче, разгорещено в самоотбрана, да ухапе и собственика си, защото от страх не може да го отличи от нападателя.
Кучето с неустойчива психика може да покаже агресивност към нападателя, но намирайки се в краката на собственика си, където се чувства в безопасност. Нещо повече, то може и да ухапе неприятеля, но само в случай, че той вече не представлява заплаха и се е обърнал с гръб.

При определянето на индивидуалния характер на кучето трябва да се имат предвид многобройни фактори. Един от тях отчита степента на дресировка на кучето и неговата реакция на случващото се в съотвествие с навиците, които придобило по време на обучението. Друг важен фактор е мястото на провеждане на изпитанията. Всички кучета обикновено демонстрират подчертана агресивност на своя територия, а на непозната се превръщат в добродушни или плашливи. Породата на кучето също има немалко значение. Сан бернарът е известен като много добродушен, макар, че също може да прояви злоба. Доскоро немската овчарка беше пример за уравновесеност, но напоследък тези кучета стават не само все по-злобни, но дори и агресивни.

Чрез лая си кучето изразява реакцията си на външни дразнители. При оценката на характера лаят също играе значителна роля. Големите, силни кучета „дават глас” неохотно, докато малките, напротив, много обичат да полаят. При големите кучета лаят означава, че стопанинът е в опасност, а самото куче физически не е в състояния да я отстрани. Малките кучета изразяват чрез лая си своите емоции, а не само предупрежение за опасност към собственика им.

Друг способ за проверка на типа поведение на кучето е изстрелът от спортен пистолет или ловна пушка. Така се проверява реакцията на кучето на звук. Но тази реакция на рязък и силен звук винаги трябва да се оценява внимателно и умно. Работата е там, че чувството на страх, създадено по време на обучение, може да се отстрани, докато естественият, вроденият страх от резки и гръмки звуци, както и от други неочаквани неща, не може да се острани с никакви способи. При резки, силни звуци страхливото по природа куче ще се скрие под леглото или някъде другаде из помещението. Кучето, притежаваща здрава психика, може и да се скрие за малко в къщичката си, но при това нейните стражеви качества ни най-малко няма да пострадат.

Кучето е приятел на човека, който ще направи всичко за неговото благо, но отговорността да отглеждаш куче е много голяма. Още веднъж внимателно помислете за това!


PS Тази полезна и приятна статия открихме в прекрасния руски сайт за растения и животни www.floranimal.ru 

източник:
dogbg.net



10.01.2009г.



Latest news
31.12 Happy New Year!

21.11 Volunteers sponsored dog houses to the municipality animal control center in Seslavtzi

30.10 ZooMedia стартира в българския ефир от 1 ноември

26.10 Домашно куче нахапа жена и уби пинчера й

22.10 Мъж стреля по бездомно куче, но рани тежко човек

Latest resources
23.10 Какво да направя, ако стана свидетел на жестокост към животно

14.10 Безплодие при кучето

14.10 Контрацептиви за животните

26.08 Още нещо за паразитите, противопаразитните лекарства и нуждата от навременно обезпаразитяване

13.08 Правила на поведение на децата към непознатите кучета

Latest site updates
27.09 "Pause" on www.PARK4Pets.com

12.08 The section "Ads" is officialy working, as well as the registration of new users!

14.08 Park4Pets in Google

Park4Pets © 2008