НАЧАЛО · МНЕНИЕТО · ОНЛАЙН · РЕСУРСИ · ПРОТЕСТ · ВЪЗРАЖЕНИЕ · ПОДПИСКА · ЛИЧНИ ИСТОРИИ · ЗА НАС


НЕ на съседската намеса в личния живот!


КАМПАНИЯТА НИ УСПЯ!!!
Благодарим на всички, които ни подкрепиха!


Борим се срещу нарушаването на човешките права, неприкосновеността на частната собственост и опитите на държавата да бяга от отговорност, когато не може да се справи с даден проблем.

Организираме кампания срещу Чл.6, ал.1, т.6 и Чл.11, ал.1, т.10, буква "л" от приетия на второ гласуване в Комисия по правните въпроси
Законопроект за Управление на Етажната Собственост (Доклад 853-03-60/28.07.2008 от заседание на 17.07.2008 - в уебсайта на НС), а именно:

...
Задължения на собствениците и обитателите
Чл. 6. (1) Собствениците са длъжни да:

6. не отглеждат животни в своите самостоятелни обекти без съгласието на непосредствените си съседи, с изключение на такива, които се отглеждат в клетки или аквариуми;
...

Правомощия на общото събрание
Чл. 11. (1) Общото събрание:

10. приема решения и за:

л) даване на съгласие за отглеждане на животни в етажната собственост.


МНЕНИЕТО НИ


ПРОТЕСТЪТ


ВЪЗРАЖЕНИЕТО до институциите


ПОДПИСКАТА


ЛИЧНИ ИСТОРИИ
' Веднага щом се сдобих с куче звъннах в общината ("Сердика") да се поинтересувам от процедурите. Не можеха
да ме разберат. Две седмици звънях и ме прехвърляха, докато аз задочно ги обучавах по телефона, какви са наредбите,
какво трябва да направя, само да ми кажат към кого да се обърна. Накрая сполучих - накарах ги да се разровят,
да попрочетат и да ми повярват. Годината беше 2005-та. Упътиха ме и отидох до съответното гише. Да, но отново
започна разхождане между отделите и етажите. След няколко часа успях да подам декларация. След две седмици
успях да се сдобия и с някакво листче, което да подам в регионалната ветеринарно... От там ми дадоха медальонче,
което се разлепи след няколко дена на врата на кучето. До тук добре. На следващата година се появи данък - платихме го.После пък си кастрирах кучето - айде пак в общината да заявя, че няма да се водя нередовен данъкоплатец, а по закон
вече няма да плащам.Всеки контакт с общината води до неколкодневни телефонни обаждания, прехвърляния,
нови декларации и неразбория от страна на чиновниците, които наред с моите близки ме смятат за луда.
Идва ред на разходките: КЪДЕ да разхождам кучето си - изпод всяка кола, ъгъл, мазе, сергия, строеж, паркинг, вход
изскачат пумияри и яростно нападат... Къде са им паспортите с редовните ваксини и обезпаразитяващи? Кой им е
собственика, отговорен, че са пуснати без повод и дори нападат, къде им се плащат данъците? ... Като се качим
в градския транспорт, слагам на кучето намордник и то тихо сяда на пода, между крака и сакове. Дупча му биле,
както и на мен, нося му паспорта, макар никой контрольор да няма ветеринарно образование, че да разбере написаното
вътре. Нося копие от декларацията от общината, разрешителното от кмета, квитанция за платен данък. Кучето има и чип.
За какво ли е? Някъде, някой дали ще го разчете? Но вече не може да се возим, нито в града до някой парк или до Витоша,
нито на село с влак, нито до близката градинка, където, разбира се, е забранено. О - сега не може и в къщи да си стоим,
според новия закон, ако на някой съсед съм му крива и иска да надзърне зад ключалката имам ли си кученце,
че да ми забрани. Но пък от данък пумияр той е освободен, нали не е декларирал че изсипва манджа, кокали и буламач
през балкона си, за да кани околните пумияри на обяд. Аз плащам за това!
Е остава ми само: ХАХАХАХАХАХАХАХАХА... Други думи разсъдъка ми не намира. '

Дияна, София

КОИ СМЕ НИЕ